24.01.2011 г., 0:09

Разговор с „Нея”

884 0 12

Чуй ме, Смърт, не се ласкай!

От среща с теб не се страхувам.

Аз знам, животът има край

и няма смисъл да тъгувам.

 

Но ще преглътна гордостта,

ще пренебрегна свойта воля

и не от страх и суета

за отсрочка ще те моля.

 

Моля да не се скъпиш,

кратки дни не ми отреждай!

Не бързай ти да ме приспиш,

без време Там не  ме отвеждай!

 

Не ми прекършвай ти крилете,

не спирай още моя полет!

Аз имам песни недопети,

сънувам още бяла пролет.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красив и затрогващ стих!
  • Поздравления за този откровен разговор!
  • Евала!
  • Благодаря ви, чудесни мои приятели! Ние в вас наистина имаме още много недопети песни.И ТЯ не е добре дошла, нали?
    На всички ви желая много ,много време, за да радвате читателите със стиховете, които се раждат и ще се раждат в младите ви души!
  • Въздействащо!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...