Чуй ме, Смърт, не се ласкай!
От среща с теб не се страхувам.
Аз знам, животът има край
и няма смисъл да тъгувам.
Но ще преглътна гордостта,
ще пренебрегна свойта воля
и не от страх и суета
за отсрочка ще те моля.
Моля да не се скъпиш,
кратки дни не ми отреждай!
Не бързай ти да ме приспиш,
без време Там не ме отвеждай!
Не ми прекършвай ти крилете,
не спирай още моя полет!
Аз имам песни недопети,
сънувам още бяла пролет.
© Генка Богданова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
