Чуй ме, Смърт, не се ласкай!
От среща с теб не се страхувам.
Аз знам, животът има край
и няма смисъл да тъгувам.
Но ще преглътна гордостта,
ще пренебрегна свойта воля
и не от страх и суета
за отсрочка ще те моля.
Моля да не се скъпиш,
кратки дни не ми отреждай!
Не бързай ти да ме приспиш,
без време Там не ме отвеждай!
Не ми прекършвай ти крилете,
не спирай още моя полет!
Аз имам песни недопети,
сънувам още бяла пролет.
© Генка Богданова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
