24 янв. 2011 г., 00:09

Разговор с „Нея”

886 0 12

Чуй ме, Смърт, не се ласкай!

От среща с теб не се страхувам.

Аз знам, животът има край

и няма смисъл да тъгувам.

 

Но ще преглътна гордостта,

ще пренебрегна свойта воля

и не от страх и суета

за отсрочка ще те моля.

 

Моля да не се скъпиш,

кратки дни не ми отреждай!

Не бързай ти да ме приспиш,

без време Там не  ме отвеждай!

 

Не ми прекършвай ти крилете,

не спирай още моя полет!

Аз имам песни недопети,

сънувам още бяла пролет.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Генка Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красив и затрогващ стих!
  • Поздравления за този откровен разговор!
  • Евала!
  • Благодаря ви, чудесни мои приятели! Ние в вас наистина имаме още много недопети песни.И ТЯ не е добре дошла, нали?
    На всички ви желая много ,много време, за да радвате читателите със стиховете, които се раждат и ще се раждат в младите ви души!
  • Въздействащо!!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...