24 янв. 2011 г., 00:09

Разговор с „Нея”

889 0 12

Чуй ме, Смърт, не се ласкай!

От среща с теб не се страхувам.

Аз знам, животът има край

и няма смисъл да тъгувам.

 

Но ще преглътна гордостта,

ще пренебрегна свойта воля

и не от страх и суета

за отсрочка ще те моля.

 

Моля да не се скъпиш,

кратки дни не ми отреждай!

Не бързай ти да ме приспиш,

без време Там не  ме отвеждай!

 

Не ми прекършвай ти крилете,

не спирай още моя полет!

Аз имам песни недопети,

сънувам още бяла пролет.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Генка Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красив и затрогващ стих!
  • Поздравления за този откровен разговор!
  • Евала!
  • Благодаря ви, чудесни мои приятели! Ние в вас наистина имаме още много недопети песни.И ТЯ не е добре дошла, нали?
    На всички ви желая много ,много време, за да радвате читателите със стиховете, които се раждат и ще се раждат в младите ви души!
  • Въздействащо!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...