6 may 2017, 11:13

Разговор със музата

1K 4 19

 

                                               5.05.2017   Ч.И.Д.Ирина

                     Разговор с музата


             Всеки има своя муза,що го вдъхновява
             и без нея той е абсолютно кръгла нула.
             А ако си поет и тя за миг те изостави –
             ще ти бъде трудно да напишеш даже дума...

.

             Във късна доба често тя при мене идва.
             Както си лежа и изведнъж връхлита!
             Скачам. Сънена – започвам да записвам –
             ще я няма вече утре.Още на мига излита...

 

             Иска ми се да ѝ кажа: "Музо, музо, вече
             стига! И само тъжни думи да нашепваш!
             Мисля, изпитателният срок съвсем изтече –
             Та искам смях,любов и,за да потрепват
 
             стиховете ми като на Лора, Вики, Пепи,
             Стойчо,Вили,Силвия ,Латинка ,Веси, Руми,             
             Роберт, Мариан и Гавраил, Елица, Кети,
             Алина, Таня, Кери – все таланти, нямам думи.."

 

             Някои от тях творят добре и смешки –
             хем забавни, хем перфектни. Или за любов –

             хем вълшебна, хем започнала "по грешка",
             хем нещастна, хем отправила последен зов...

 

             Няма да разкрия моята графа "велики",
             също имам и такава  "най-любими".
             Още не разучила докрай съм всички,
             може и пропуснала, пардон, да впиша име!

 

             "И... се чудя, Музо, темите на тях кой дава –
             сигур' имаш братовчедка родна или сестра...
             Мене ти съвсем понякога забравяш,
             после компенсираш и се правиш на добра!"

 

             И затова написала съм, малка бройка
             а как мечтая да получа отзив-експлозив,
             Макар сравнена с горните ще съм за "тройка",
             бъди ми ти горивото, мотора, а също реактив!

 

             И нека най-накрай да кажа:"Не от съжаление
             да прочетете във пост скриптума, което
             избрала съм и чакам вашето безценно мнение
             за музата ми, темите и страховете ми...

     
           PS :В гъстата гора веднъж...
           Защо?
           Искам за любов да пиша..
           Отиде си!
           Моята молитва
           Майчини сълзи
           Зима е
           Ако някога и на вас ви се случи..
           Другар,господин,приятел
           Прощолно,ама не съвсем..
           и т. н. и т. н.

 
     
             

             

 

             

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина съм скачала нощем за да я хвана. И най- хубите ми произведения са се родили нощем. Браво Иржи.
  • О,о ,Албена,много се радвам,че ме посети и то в този далечен стих!За момента музата ми е в "годишен отпуск" и повече се забавлявам като чета другите стихове,коментарите....Видях,че имаш вече снимка и сякаш придобивам повече желание да комуникирам...Благодаря за мнението!
  • Много мили стихове, Иржи! Не тройка, а петица имаш от мен! Бъди здрава и вдъхновена!
  • Ще пишеш каквото ти е на сърце. Забавни ще излизат, защото ти си такава и това е прекрасно. Прегръщам те.
  • По-добре късно,отколкото никога!Благодаря,Вили,голям комплимент ми правиш.....Само,дето ми се отдава да пиша на "смешни "теми..Но като се опитах и написах едно любовно"Искам за любов да пиша",то пак излезе смешно,а не любовно!Съдба,всеки е за нещо роден!!На теб приятен ден,с удоволствие те чета...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...