6.05.2017 г., 11:13

Разговор със музата

1K 4 19

 

                                               5.05.2017   Ч.И.Д.Ирина

                     Разговор с музата


             Всеки има своя муза,що го вдъхновява
             и без нея той е абсолютно кръгла нула.
             А ако си поет и тя за миг те изостави –
             ще ти бъде трудно да напишеш даже дума...

.

             Във късна доба често тя при мене идва.
             Както си лежа и изведнъж връхлита!
             Скачам. Сънена – започвам да записвам –
             ще я няма вече утре.Още на мига излита...

 

             Иска ми се да ѝ кажа: "Музо, музо, вече
             стига! И само тъжни думи да нашепваш!
             Мисля, изпитателният срок съвсем изтече –
             Та искам смях,любов и,за да потрепват
 
             стиховете ми като на Лора, Вики, Пепи,
             Стойчо,Вили,Силвия ,Латинка ,Веси, Руми,             
             Роберт, Мариан и Гавраил, Елица, Кети,
             Алина, Таня, Кери – все таланти, нямам думи.."

 

             Някои от тях творят добре и смешки –
             хем забавни, хем перфектни. Или за любов –

             хем вълшебна, хем започнала "по грешка",
             хем нещастна, хем отправила последен зов...

 

             Няма да разкрия моята графа "велики",
             също имам и такава  "най-любими".
             Още не разучила докрай съм всички,
             може и пропуснала, пардон, да впиша име!

 

             "И... се чудя, Музо, темите на тях кой дава –
             сигур' имаш братовчедка родна или сестра...
             Мене ти съвсем понякога забравяш,
             после компенсираш и се правиш на добра!"

 

             И затова написала съм, малка бройка
             а как мечтая да получа отзив-експлозив,
             Макар сравнена с горните ще съм за "тройка",
             бъди ми ти горивото, мотора, а също реактив!

 

             И нека най-накрай да кажа:"Не от съжаление
             да прочетете във пост скриптума, което
             избрала съм и чакам вашето безценно мнение
             за музата ми, темите и страховете ми...

     
           PS :В гъстата гора веднъж...
           Защо?
           Искам за любов да пиша..
           Отиде си!
           Моята молитва
           Майчини сълзи
           Зима е
           Ако някога и на вас ви се случи..
           Другар,господин,приятел
           Прощолно,ама не съвсем..
           и т. н. и т. н.

 
     
             

             

 

             

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина съм скачала нощем за да я хвана. И най- хубите ми произведения са се родили нощем. Браво Иржи.
  • О,о ,Албена,много се радвам,че ме посети и то в този далечен стих!За момента музата ми е в "годишен отпуск" и повече се забавлявам като чета другите стихове,коментарите....Видях,че имаш вече снимка и сякаш придобивам повече желание да комуникирам...Благодаря за мнението!
  • Много мили стихове, Иржи! Не тройка, а петица имаш от мен! Бъди здрава и вдъхновена!
  • Ще пишеш каквото ти е на сърце. Забавни ще излизат, защото ти си такава и това е прекрасно. Прегръщам те.
  • По-добре късно,отколкото никога!Благодаря,Вили,голям комплимент ми правиш.....Само,дето ми се отдава да пиша на "смешни "теми..Но като се опитах и написах едно любовно"Искам за любов да пиша",то пак излезе смешно,а не любовно!Съдба,всеки е за нещо роден!!На теб приятен ден,с удоволствие те чета...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...