Разговор със музата
5.05.2017 Ч.И.Д.Ирина
Разговор с музата
Всеки има своя муза,що го вдъхновява
и без нея той е абсолютно кръгла нула.
А ако си поет и тя за миг те изостави –
ще ти бъде трудно да напишеш даже дума...
.
Във късна доба често тя при мене идва.
Както си лежа и изведнъж връхлита!
Скачам. Сънена – започвам да записвам –
ще я няма вече утре.Още на мига излита...
Иска ми се да ѝ кажа: "Музо, музо, вече
стига! И само тъжни думи да нашепваш!
Мисля, изпитателният срок съвсем изтече –
Та искам смях,любов и,за да потрепват
стиховете ми като на Лора, Вики, Пепи,
Стойчо,Вили,Силвия ,Латинка ,Веси, Руми,
Роберт, Мариан и Гавраил, Елица, Кети,
Алина, Таня, Кери – все таланти, нямам думи.."
Някои от тях творят добре и смешки –
хем забавни, хем перфектни. Или за любов –
хем вълшебна, хем започнала "по грешка",
хем нещастна, хем отправила последен зов...
Няма да разкрия моята графа "велики",
също имам и такава "най-любими".
Още не разучила докрай съм всички,
може и пропуснала, пардон, да впиша име!
"И... се чудя, Музо, темите на тях кой дава –
сигур' имаш братовчедка родна или сестра...
Мене ти съвсем понякога забравяш,
после компенсираш и се правиш на добра!"
И затова написала съм, малка бройка
а как мечтая да получа отзив-експлозив,
Макар сравнена с горните ще съм за "тройка",
бъди ми ти горивото, мотора, а също реактив!
И нека най-накрай да кажа:"Не от съжаление
да прочетете във пост скриптума, което
избрала съм и чакам вашето безценно мнение
за музата ми, темите и страховете ми...
PS :В гъстата гора веднъж...
Защо?
Искам за любов да пиша..
Отиде си!
Моята молитва
Майчини сълзи
Зима е
Ако някога и на вас ви се случи..
Другар,господин,приятел
Прощолно,ама не съвсем..
и т. н. и т. н.
© Ирина Филипова All rights reserved.
