Разграждане на гилотина
Разграждане на гилотина
Всяко утро гради гилотина,
пред която гърбата, в захлас,
се възправям смалена, но жива –
предизвиквам поредния час.
Всеки ден остарявам с година.
Сетивата отказват от раз.
Пропълзява в зениците зима.
И крещя мълчаливо, без глас.
Всяка нощ ме разнищват кошмари –
разпиляват навред мраз и лед.
Разчовъркват из раните стари.
И припомнят, че слънчев, напет –
(от онези сърцати бунтари)
ти остана на двайсет и пет.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Плами Todos los derechos reservados
