Mar 20, 2014, 12:07 PM

Разграждане на гилотина 

  Poetry » Other
742 0 2

Разграждане на гилотина

 

Всяко утро гради гилотина,

пред която гърбата, в захлас,

се възправям смалена, но жива –

предизвиквам поредния час.

 

Всеки ден остарявам с година.

Сетивата отказват от раз.

Пропълзява в зениците зима.

И крещя мълчаливо, без глас.

 

Всяка нощ ме разнищват кошмари –

разпиляват навред мраз и лед.

Разчовъркват из раните стари.

 

И припомнят, че слънчев, напет –

(от онези сърцати бунтари)

ти остана на двайсет и пет.

 

 

 

© Плами All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??