Разграждане на гилотина
Всяко утро гради гилотина,
пред която гърбата, в захлас,
се възправям смалена, но жива –
предизвиквам поредния час.
Всеки ден остарявам с година.
Сетивата отказват от раз.
Пропълзява в зениците зима.
И крещя мълчаливо, без глас.
Всяка нощ ме разнищват кошмари –
разпиляват навред мраз и лед.
Разчовъркват из раните стари. ...