4 mar 2009, 17:54

Разходка

1.6K 0 11
Пътеки слънчеви навърза
в букети циганското лято.
Гората метна пъстра кърпа,
приклекна бременна лозата.

Светът е плод и глас на птица.
Расте на тъмното снагата,
росата сутрин се събужда
с дъха на северния вятър.

Преливат шарките сезонни,
във пазвата на кръговрата.
Аз всички бих ги преброила,
щом ти държиш ме за ръката.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички, които са споделили скромната трапеза на моя стих. Ивайло! Напипал си пулса
  • Аплодисменти!
  • Хриси, ако в поезията е важно правилото все още "Да е тясно за словото, а широко за мисълта, то тогава смятам че ти си намерила точната форма. Твоая образност и дълбочина на внушенията стъписва: "приклекна бременна лозата" и мислите ти като подземна река преминават през цялата творба. Затварям очи и те гледам: "аз всички бих ги преброила, щом ти държиш ме за ръката...Държиш ли ме, пропадам...

  • Хареса ми!Поздрави и от мен!
  • Чудесен стих!!! Поздрав и от мен!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...