izvorche (Христина Петрова)
22 70
4.03.2009 г., 17:54 ч.

Разходка 

  Поезия » Любовна
1246 0 12
Пътеки слънчеви навърза
в букети циганското лято.
Гората метна пъстра кърпа,
приклекна бременна лозата.

Светът е плод и глас на птица.
Расте на тъмното снагата,
росата сутрин се събужда
с дъха на северния вятър.

Преливат шарките сезонни,
във пазвата на кръговрата.
Аз всички бих ги преброила,
щом ти държиш ме за ръката.

© Христина Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички, които са споделили скромната трапеза на моя стих. Ивайло! Напипал си пулса
  • Аплодисменти!
  • Хриси, ако в поезията е важно правилото все още "Да е тясно за словото, а широко за мисълта, то тогава смятам че ти си намерила точната форма. Твоая образност и дълбочина на внушенията стъписва: "приклекна бременна лозата" и мислите ти като подземна река преминават през цялата творба. Затварям очи и те гледам: "аз всички бих ги преброила, щом ти държиш ме за ръката...Държиш ли ме, пропадам...

  • Хареса ми!Поздрави и от мен!
  • Чудесен стих!!! Поздрав и от мен!!!
  • Прелестно стихче, много красиво, и чисто. Много ми хареса, поздравления!
  • Райчо, преброила трябва ще го оправя веднага. Къде е изпаднала тази буквичка
  • Много е красиво и образно! Хареса ми много
  • Разкошно е, Хриси!!!
  • Много хубава разходка!
    Поздрави!
    Само не разбрах - преброил - или преброила)))
    Бъди!
  • много красив стих...прелест...
  • Благодаря Видрица
Предложения
: ??:??