Пътеки слънчеви навърза
в букети циганското лято.
Гората метна пъстра кърпа,
приклекна бременна лозата.
Светът е плод и глас на птица.
Расте на тъмното снагата,
росата сутрин се събужда
с дъха на северния вятър.
Преливат шарките сезонни,
във пазвата на кръговрата.
Аз всички бих ги преброила,
щом ти държиш ме за ръката.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up