4 мар. 2009 г., 17:54

Разходка

Поэзия » Любовная

1.7K 0 11

Пътеки слънчеви навърза
в букети циганското лято.
Гората метна пъстра кърпа,
приклекна бременна лозата.

Светът е плод и глас на птица.
Расте на тъмното снагата,
росата сутрин се събужда
с дъха на северния вятър.

Преливат шарките сезонни,
във пазвата на кръговрата.
Аз всички бих ги преброила,
щом ти държиш ме за ръката.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

izvorche (Христина Петрова)

Благодаря на всички, които са споделили скромната трапеза на моя стих. Ивайло! Напипал си пулса

2009-03-24T20:56:19+02:00
враната (Маргарита Василева)

Аплодисменти!

2009-03-22T21:16:13+02:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Хриси, ако в поезията е важно правилото все още "Да е тясно за словото, а широко за мисълта, то тогава смятам че ти си намерила точната форма. Твоая образност и дълбочина на внушенията стъписва: "приклекна бременна лозата" и мислите ти като подземна река преминават през цялата творба. Затварям очи и те гледам: "аз всички бих ги преброила, щом ти държиш ме за ръката...Държиш ли ме, пропадам...

2009-03-22T20:10:20+02:00
СашоМ (Сашо Маринов)

Хареса ми!Поздрави и от мен!

2009-03-04T21:22:32+02:00
marielavip (Мариела Челебиева)

Чудесен стих!!! Поздрав и от мен!!!

2009-03-04T20:45:57+02:00