12 feb 2009, 20:45

Разходка под дъжда

  Poesía
1.5K 0 5
Дъждът погали всяко мое сетиво,
под него аз се сгуших, под студеното крило,
в черната рокля на нощта,
дъждът студен се вплете,
почувствах аз мощта,
под него бях като цвете!

И затичах аз свободен, небето ме целуна,
като птица полетях и усетих топла струна,
нещо в мене затрептя и започнах да се смея,
целунах аз света и усетих, че живея!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Зареждащо!
  • Много ви благодаря хора! Веске отново ме развълнува твоят коментар, Благодаря ти от сърце, че ме четеш. Бъди щастлива и усмихвай хората около теб, както усмихваш мен! Благодаря и на другите които се спряха тук! Насладете се на мига, защото животът е прекрасен!
  • красиво
  • хубавко
  • ..целунах аз света и усетих, че живея ...!!!!

    Невероятно!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...