Ела! За нея сега ми разкажи.
От сърцето си разкрий ми всяка струна.
Не ми спестявай, всичко ми кажи,
аз ще повярвам на всяка твоя дума.
Кажи ми колко пъти ти си я прегръщал
в нощите, когато е била сама,
гръб на свойте чувства си обръщал,
за да излекуваш нейната тъга.
Кажи ми как се молиш всеки ден
за един неин поглед, усмивка или дума.
И колко ти е безразлично, да виждаш мен,
щом душата ти принадлежи на друга.
А сега нека аз да ти разкажа,
от твойте думи колко много ме боли,
как знам, че никога, каквото и да кажа,
в сърцето ти никой няма да я замени.
Ще ти кажа колко много нощи
щастлива в ръцете ти съм спала,
без да знам, че за нея мислиш още
и за пътите, когато тя на мойто място е лежала.
Ала думи не останаха в мене,
за да ти кажа как сърцето ми разби.
Жени ще имаш много, по-добри от мене,
но дали ще те обичат тъй, както аз преди...?
© Зорница Събева Todos los derechos reservados