Разкажи ми
Ела! За нея сега ми разкажи.
От сърцето си разкрий ми всяка струна.
Не ми спестявай, всичко ми кажи,
аз ще повярвам на всяка твоя дума.
Кажи ми колко пъти ти си я прегръщал
в нощите, когато е била сама,
гръб на свойте чувства си обръщал,
за да излекуваш нейната тъга.
Кажи ми как се молиш всеки ден
за един неин поглед, усмивка или дума.
И колко ти е безразлично, да виждаш мен,
щом душата ти принадлежи на друга.
А сега нека аз да ти разкажа,
от твойте думи колко много ме боли,
как знам, че никога, каквото и да кажа,
в сърцето ти никой няма да я замени.
Ще ти кажа колко много нощи
щастлива в ръцете ти съм спала,
без да знам, че за нея мислиш още
и за пътите, когато тя на мойто място е лежала.
Ала думи не останаха в мене,
за да ти кажа как сърцето ми разби.
Жени ще имаш много, по-добри от мене,
но дали ще те обичат тъй, както аз преди...?
© Зорница Събева All rights reserved.
