1 may 2021, 16:38  

Разказвачи

1.7K 2 1

Разказвачи

 

От неразгаданото, недостижимото

отломки в пясъчни часовници събирам.

 

Притчите, историите, сказанията

на ронливото небе и донесения прилив,

 

достигнал незащитени брегове,

осъщностяват в онзи смисъл границите.

 

Загубих способността си да отмервам

своите крачки и всичко ми се струва

 

или прекалено близко, или твърде кратко.

Възприятията не защитава никой.

 

И никой не се възприема като възприятие.

Всяка личност е недотам не-до-възприета.

 

За да избегнеш временните песъчливи ползи,

значи да добиеш самостоен светъл израз.

 

Отличено стихотворение с награда от Конкурса на Читалище "Развитие" в гр. Севлиево "Аз, глас и съвест на епохата"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...