1.05.2021 г., 16:38  

Разказвачи

1.8K 2 1

Разказвачи

 

От неразгаданото, недостижимото

отломки в пясъчни часовници събирам.

 

Притчите, историите, сказанията

на ронливото небе и донесения прилив,

 

достигнал незащитени брегове,

осъщностяват в онзи смисъл границите.

 

Загубих способността си да отмервам

своите крачки и всичко ми се струва

 

или прекалено близко, или твърде кратко.

Възприятията не защитава никой.

 

И никой не се възприема като възприятие.

Всяка личност е недотам не-до-възприета.

 

За да избегнеш временните песъчливи ползи,

значи да добиеш самостоен светъл израз.

 

Отличено стихотворение с награда от Конкурса на Читалище "Развитие" в гр. Севлиево "Аз, глас и съвест на епохата"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...