Разказвачи

От неразгаданото, недостижимото

отломки в пясъчни часовници събирам.

Притчите, историите, сказанията

на ронливото небе и донесения прилив,

достигнал незащитени брегове,

осъщностяват в онзи смисъл границите.

Загубих способността си да отмервам

своите крачки и всичко ми се струва

или прекалено близко, или твърде кратко.

Възприятията не защитава никой.

И никой не се възприема като възприятие.

Всяка личност е недотам не-до-възприета.

За да избегнеш временните песъчливи ползи,

значи да добиеш самостоен светъл израз.

Отличено стихотворение с награда от Конкурса на Читалище "Развитие" в гр. Севлиево "Аз, глас и съвест на епохата"