May 1, 2021, 4:38 PM  

Разказвачи

1.7K 2 1

Разказвачи

 

От неразгаданото, недостижимото

отломки в пясъчни часовници събирам.

 

Притчите, историите, сказанията

на ронливото небе и донесения прилив,

 

достигнал незащитени брегове,

осъщностяват в онзи смисъл границите.

 

Загубих способността си да отмервам

своите крачки и всичко ми се струва

 

или прекалено близко, или твърде кратко.

Възприятията не защитава никой.

 

И никой не се възприема като възприятие.

Всяка личност е недотам не-до-възприета.

 

За да избегнеш временните песъчливи ползи,

значи да добиеш самостоен светъл израз.

 

Отличено стихотворение с награда от Конкурса на Читалище "Развитие" в гр. Севлиево "Аз, глас и съвест на епохата"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...