1 мая 2021 г., 16:38  

Разказвачи

1.7K 2 1

Разказвачи

 

От неразгаданото, недостижимото

отломки в пясъчни часовници събирам.

 

Притчите, историите, сказанията

на ронливото небе и донесения прилив,

 

достигнал незащитени брегове,

осъщностяват в онзи смисъл границите.

 

Загубих способността си да отмервам

своите крачки и всичко ми се струва

 

или прекалено близко, или твърде кратко.

Възприятията не защитава никой.

 

И никой не се възприема като възприятие.

Всяка личност е недотам не-до-възприета.

 

За да избегнеш временните песъчливи ползи,

значи да добиеш самостоен светъл израз.

 

Отличено стихотворение с награда от Конкурса на Читалище "Развитие" в гр. Севлиево "Аз, глас и съвест на епохата"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...