19 oct 2010, 23:12

Разкъсана любов

791 0 1

Разкъсана любов

 

 

 

И ти си сам. И аз - сама.

Изгубени сред джунглата от разни хора.

Простенващи в сумрака с чуждите тела

с разкъсана любов, дарена ни от Бога.

 

Пожар разпръснат – въглени обгарящи

невинни жертви, търсещи привидното.

Невидимата нишка на ефира свързва ни.

В съзнанието си ми ти – и аз във твоето.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дияна Райкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силен и истински стих!Браво!Шест от мен.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...