Разкъсана любов
И ти си сам. И аз - сама.
Изгубени сред джунглата от разни хора.
Простенващи в сумрака с чуждите тела
с разкъсана любов, дарена ни от Бога.
Пожар разпръснат – въглени обгарящи
невинни жертви, търсещи привидното.
Невидимата нишка на ефира свързва ни.
В съзнанието си ми ти – и аз във твоето.
© Дияна Райкова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
