Разкъсана тишина

17 mar 2021, 9:16

Poesía » De amor, Otra

791 1 1

Вериги стягат тишината. Без милост!

Пропуснати мигове вият нахалост.

Остатъци страст и щастливи усмивки

свити в ъгъла все по-тъжно ридаят.

Но ме докосват най-свидните осезания

в моето тъмно – екран за мечтание...

И аз преоткривам отново цяла Вселена –

неизпята песен – за теб и за мене.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

pavli (Павлина Петрова)

2021-03-18T10:38:13+02:00

Тъгата изважда всички копнежи наяве и засилва мечтанието... И по-добре да е катализатор в надеждата за по-добри времена, отколкото да се давим в дълбините й...