Вериги стягат тишината. Без милост!
Пропуснати мигове вият нахалост.
Остатъци страст и щастливи усмивки
свити в ъгъла все по-тъжно ридаят.
Но ме докосват най-свидните осезания
в моето тъмно – екран за мечтание...
И аз преоткривам отново цяла Вселена –
неизпята песен – за теб и за мене.
© Павлина Христова Петрова
© Павлина Петрова Всички права запазени