Разкъсана тишина

Поезия » Любовна, Друга

1.3K 1 1

Вериги стягат тишината. Без милост!

Пропуснати мигове вият нахалост.

Остатъци страст и щастливи усмивки

свити в ъгъла все по-тъжно ридаят.

Но ме докосват най-свидните осезания

в моето тъмно – екран за мечтание...

И аз преоткривам отново цяла Вселена –

неизпята песен – за теб и за мене.

© Павлина Христова Петрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

pavli (Павлина Петрова)

Тъгата изважда всички копнежи наяве и засилва мечтанието... И по-добре да е катализатор в надеждата за по-добри времена, отколкото да се давим в дълбините й...

2021-03-18T10:38:13+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0