Разкъсана тишина

Poetry » Love, Other

1.3K 1 1

Вериги стягат тишината. Без милост!

Пропуснати мигове вият нахалост.

Остатъци страст и щастливи усмивки

свити в ъгъла все по-тъжно ридаят.

Но ме докосват най-свидните осезания

в моето тъмно – екран за мечтание...

И аз преоткривам отново цяла Вселена –

неизпята песен – за теб и за мене.

© Павлина Христова Петрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pavli (Павлина Петрова)

Тъгата изважда всички копнежи наяве и засилва мечтанието... И по-добре да е катализатор в надеждата за по-добри времена, отколкото да се давим в дълбините й...

2021-03-18T10:38:13+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9