Разкъсана тишина

Poetry » Love, Other

1.3K 1 1

Вериги стягат тишината. Без милост!

Пропуснати мигове вият нахалост.

Остатъци страст и щастливи усмивки

свити в ъгъла все по-тъжно ридаят.

Но ме докосват най-свидните осезания

в моето тъмно – екран за мечтание...

И аз преоткривам отново цяла Вселена –

неизпята песен – за теб и за мене.

© Павлина Христова Петрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pavli (Павлина Петрова)

Тъгата изважда всички копнежи наяве и засилва мечтанието... И по-добре да е катализатор в надеждата за по-добри времена, отколкото да се давим в дълбините й...

2021-03-18T10:38:13+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0