12 sept 2008, 22:14

Разкъсани молитви

  Poesía » Civil
1.3K 0 42
Написано по повод два случая - в Рилския и Троянския манастири, в които не са допуснати хора с увреждания (в инвалидни колички), да влязат и да си запалят по една свещичка.







Изгониха ги!
Бяха като кучета,
помолили за дажбата си хляб.
С годините
от нямане се учеха -
да ходят по-различно...
и да спят.


Но сън ли е?
Прилича на кошмар!
А нощите са просто неизбежни.
Гостиха ги навсякъде
с шамар.
А те се измориха...
От надежди.


Убиха ги.
Заключиха им храма,
защото не приеха "колелцата".
Отказаха с молитви
да ги хранят.
Разкъсаха ги.
Взеха им сърцата.


Поискаха смирено
по свещица.
Не знаеха, че искали са много.
Подхвърлиха им
празната паница -
да сбират милостиня,
с  вяра в  Бога!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Взех мерки, модератор!!!
  • Ена, че няма нищо морално и човешко в отношението на обществото към тези хора, съм се убедила отдавна и няма надежда нещо да се промени, но се изумих, че точно там, където всички трябва да са равни, се оказа, че пак не са!!!
    Благодаря на всички!
    Яни, специални благодарности за теб!
  • Ели, стихът ти ме потресе!
    Много емоция има и много благородство.
    Поздравления за човещината ти!!
  • Ако имаше повече хора като тебе...
  • Да ти кажа ли нещо, което знаеш? Пази се да останеш себе си, въпреки че почти винаги е много болезнено, командировай болката на белия лист ... иначе тя ще остане несподелена, сурова и недодялана ... Виж какво написах след като прочетох стиха ти ...

    Понякога

    Понякога отварям си прозореца
    към нечовешка суета и злоба.
    През него виждам хората,
    които някакси неживи ходят...
    Навън е сиво, нечовешко, злобно
    и пари ме студената ми пот.
    Какво му е, ще кажете на техния
    едва мъждукащ, дребничък живот ...?
    Така затръшвам рамката
    от плътна, нова дограма
    и моля се в храма пак за хората
    да стават още чудеса ...

    Яни

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...