Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
Sep 12, 2008, 10:14 PM

Разкъсани молитви 

  Poetry » Civilian
1052 0 42
Написано по повод два случая - в Рилския и Троянския манастири, в които не са допуснати хора с увреждания (в инвалидни колички), да влязат и да си запалят по една свещичка.







Изгониха ги!
Бяха като кучета,
помолили за дажбата си хляб.
С годините
от нямане се учеха -
да ходят по-различно...
и да спят.


Но сън ли е?
Прилича на кошмар!
А нощите са просто неизбежни.
Гостиха ги навсякъде
с шамар.
А те се измориха...
От надежди.


Убиха ги.
Заключиха им храма,
защото не приеха "колелцата".
Отказаха с молитви
да ги хранят.
Разкъсаха ги.
Взеха им сърцата.


Поискаха смирено
по свещица.
Не знаеха, че искали са много.
Подхвърлиха им
празната паница -
да сбират милостиня,
с  вяра в  Бога!

© Елица Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Взех мерки, модератор!!!
  • Ена, че няма нищо морално и човешко в отношението на обществото към тези хора, съм се убедила отдавна и няма надежда нещо да се промени, но се изумих, че точно там, където всички трябва да са равни, се оказа, че пак не са!!!
    Благодаря на всички!
    Яни, специални благодарности за теб!
  • Ели, стихът ти ме потресе!
    Много емоция има и много благородство.
    Поздравления за човещината ти!!
  • Ако имаше повече хора като тебе...
  • Да ти кажа ли нещо, което знаеш? Пази се да останеш себе си, въпреки че почти винаги е много болезнено, командировай болката на белия лист ... иначе тя ще остане несподелена, сурова и недодялана ... Виж какво написах след като прочетох стиха ти ...

    Понякога

    Понякога отварям си прозореца
    към нечовешка суета и злоба.
    През него виждам хората,
    които някакси неживи ходят...
    Навън е сиво, нечовешко, злобно
    и пари ме студената ми пот.
    Какво му е, ще кажете на техния
    едва мъждукащ, дребничък живот ...?
    Така затръшвам рамката
    от плътна, нова дограма
    и моля се в храма пак за хората
    да стават още чудеса ...

    Яни
  • Рисуваш с думи!Поздрави за перото ти. Съгласна съм с мнението на Романтик и ще добавя още, че тези, които стопанисват църквите са най-невярващи днес.
  • Потресаващ стих, Ели, и потресаващо нечовешки (или пък съвсем човешки) повод!!! Поздравявам те и за стиха, и за позицията!!!
    Но вярата няма нищо общо нито с религията, нито с проповядващите, да не говорим пък с такива. Абсолютно съм съгласна с Ружа. Лошото е, че не е много лесно някой да се научи да вярва, без да се "подпира" на проповедници... Но това е дълга тема.
  • Благодаря ви!
    Седем (Седем ), хора сме, но къде ни е човещината?
    Самозабравили сме се!
  • РЕСПЕКТ!!!
    И към темата и към съчинението!
    ...ХОРА СМЕ...другото са детайли....
  • Елиииииииииии!
    Останах потресена, когато гледах по телевизията репортажите и интервютата със засегнатите страни. А сега, когато прочетох твоето стихотворение... онемях. Изразила си гневна и справедлива! позиция така, че сякаш думите ти изкрещяват неправдата!
    Прегръдка!
  • Потресаващо. И случаите, и стихът.
    Но не трябва религията да се бърка с вярата...
  • Ако знаеш стиха ти как ме разтърси!
    Никога не съм предполагала, че в църквите и манастирите, местата, в които търсим помощ и утеха ще бъдат изгонени хора заради физически недъг!
    Та кой има право да го направи!?
    Честно ти казвам, ако бях там такъв скандал заради това щях да направя
    Поздрави, Ели, за изявената ти позиция и добре построения стих!
    И за посланието.
  • Ели, ти отново много дълбоко ме разтърси. Трябва да ти споделя, че аз съм вярващ човек /или поне така си мисля/ и от известно време насам се опитвам да живея тази своя вяра, не само да претендирам за нея. Опитвам се да се оповавам на Бог всеки ден и се чувствам доста по-добре отпреди.
    Но свещениците, клирът...Това е мноооого тежка тема. Особено в България. Мен ме боли. Отвращавала съм се от пияни и алчни попове. Но... всеки някой ден ще си отговаря за греховете, особено пък тези, които са били ръкоположени за божии служители. Нека Господ да ги съди.
    Права си, че не трябва обаче да стоим със скръстени ръце. Самозабравили са се в нашите манастири. Хората дават дарения, а манастирите са в окаян вид...Посрещат ни сърдити монаси, в чиито очи има всичко друго, но не и смирение, не й духовно блаженство...
    Мъчно ми е...
    Стихът ти е крачка към това да променим нещата. Божиите места са на всички нас и никой не може да ни гони от там.
    Шапка ти свалям за твоята чувствителност и голямото ти сърце! /Макар да не те познавам, от поезията ти го усещам!/
  • Ели, напълно разбирам позицията ти и не я опровергавам, макар че да не вярваш в никого и в нищо е твърде тежка присъда. Смятам, че ако човек иска да промени нещо, може да го направи с вяра в най-общия смисъл на думата. Ако се откажем от вярата си /в това понятие включвам любовта, хармонията, надеждата, очакването/, то значи се примиряваме и всъщност приемаме това, срещу което се бунтуваме. Избираме лекия път. Труден е пътят на вярата. В този смисъл - аз също не приемам случилото се. Та кой би могъл да приеме подобно нещо за нормално?! Споделям мнението, че вярата не може да се помещава в някакво определено от хората затворено пространство. Всяко място може да бъде свято. Всъщност, това са две различни теми - едната конкретна и предизвикана от споделеното чрез стиха ти, другата - абстрактна, макар и да са свързани. Отново - поздрави за написаното!
  • църквите в никакъв случай не могат да бъдат друго, освен груб бизнес

    поздрав за стихото!
  • Бог е в нас!
    Не в само в църквите и манастирите.
    Нека запалим свещицата на вярата в душите си!
    Поздрав, Ели!
  • Обичам Бог и му вярвам...
    но не вярвам на наместниците му на земята...
    разплака ме, Елишка...
  • Благодаря на всички за отзивите!
  • разплака ме... браво!
  • Браво,момиче ! Стоя и се чудя-дали има друга държава,в която би могло да се случи подобен срам.
  • А те се измориха...
    От надежди.

    А търговците в храма стават все повече...
    Много силен стих, Ели!
  • Благодаря ви!
    Руже, аз някак не искам да приемам нещата, които се случват, за нормални. Повярвай ми, наистина се изненадах от случаите с манастирите!
    Хубаво е, че намираш нещо за себе си... лошото е, че аз не намирам. Не вярвам в никой и нищо! Да сме здрави само, да не ни се налага да разчитаме на някой, че тогава... става страшно!
  • Ели, страхотно написано, до последната дума! Лошо е, че лошото вече не ни учудва. Прочетох встъпителните думи и не се изненадах. Но, знаеш ли, за мен църквата далеч не е единственото свято място. Това май е утешението, което намирам за себе си след като прочетох стиха ти. Иначе, по повод ситуациите, които са те вдъхновили, се отплесваме в една неизбродима тема. То не е "Абсурдистан", ами направо "Извратестан". Радвам се, че творчеството ти ранява. Така трябва да бъде...
  • Камбанено момиче! Нетърпимо към всяка несправедливост! Стрела на арбалет! Колко хубаво би било всички да сме бушуващи, като теб! А не- мечки в летаргичен сън...
  • Поразена съм!!! Аз...мисля, че всеки има право на вяра в Бог, а вратите на Божия дом трябва да са отворени за всички! Стана ми много тъжно!
  • Зло племе сме!

    Свеждам глава пред теб, момиче...
    И целувам ръката ти, написала... истината!

    Високо си, Ели!*
  • Да ви кажа честно, аз рядко ходя на църква да запаля свещичка, защото от цялата несправедливост, която виждам, вярата ми е смачкана... защото не може един поп да се появи пиян и да венчае младоженци... защото единственото свято място - църквата, е безбожно опорочена... защото не може един божи служител да не приеме всички за равни!!! Как да вярвам и в какво да вярвам? Ами хората, които намират утеха в Бог, на които не им е останало друго, освен да вярват - ако не в човещината, поне в Бог? Къде е обществото, къде са организациите? Такива сме овце! Мен ме е срам!

    Благодаря, че взехте отношение по темата!
  • Слушах... и не исках да повярвам, че се случва!!!
    Тъжно, болно ми стана!
    И срамно!
  • "Олтарът и в нас!" - Ваклуш Толев.
    Това за утеха на душите!Поздрави за стиха!
  • Поздравления за стиха!
    Иначе повода за написване - ... втресе ме!
    Недопустимо е! Но за жалост се случва.
  • Поздравления за темата и силата на стиха!
    Браво ти!
  • Боже !!!!.....
  • Наистина е тъжно...!
  • Елице,потресе ме! И ето що ще ти река: При всеки случай като пътувам било в нов, непознат за мене храм и мъничка църквица-паля свещица, но едно място има ,дето всяка година ходя-скалният манастир на Мадара! И се връщам стократно зареден! Няма нещо по-силно от Езическото и за това векове върви ръка за ръка с християнството! Ние, хората забравихме ръка да си подаваме...а то отгоре си е писано-остава само да го следваме-толкова е простичко! Зем.
  • Ели, извинявам се за повторното гостуване, съчетано с коментар, но просто наистина ме потресе...
    Исках само да кажа това:

    Евангелските блаженства - (Мат. 5:3)

    "Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.
    Блажени плачещите, защото те ще се утешат.
    Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
    Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.
    Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани.
    Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
    Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.
    Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.
    Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. "
  • Разтърсващо...
    Но Бог не е само там в храма, Той е навсякъде където бъде потърсен с душа и сърце!
  • Разтърсващо е, Ели - не знам дали скоро ще мога да вляза в църква...
    Прегръдка!
  • Срам и позор! Църквата се е превърнала по-скоро в хазарт отколкото в символ на вярата. Напоследък съм свидетел отчета да ходят с оръжие!!! Не случайно има една българска поговорка - Поповете и калугерите имат само две ръце - с едната вземат, с другата благославят... Поздрав за стиха, който носи една болезнена истина!
  • "Не си създавайте идоли и не се молете на тях"

    Не са ли иконите именно тези идоли? Не е ли Господ навсякъде? Нека си се радват на църквите, които се превърнаха повече в места за печалба, отколкото на места за молитва и вяра.

    Аплодисменти за стиха, Ели!!!
  • "Но сън ли е?
    Прилича на кошмар!
    А нощите са просто неизбежни.
    Гостиха ги навсякъде
    с шамар.
    А те се измориха...
    От надежди."
    Mай с всички ни е така...тук е трудно да се види нещо по-добро.Аз не съм и очаквала нещо различно...на кого да му прави впечетление,че заслужават подкрепа?Чакаме състрадание и помощ от свещеници?!
    Те отдавна са се отрекли от всичко освен някво подобие на вяра в Бог.
    Поздрави за стиха,най-вече за куража да пишеш по темата!
  • ...с вяра в Бога...

    Поздрав, Елица, за човещината ти!
  • За Бога... Как може... В какъв свят живеем, по дяволите!...
Random works
: ??:??