Разкъсани молитви
Написано по повод два случая - в Рилския и Троянския манастири, в които не са допуснати хора с увреждания (в инвалидни колички), да влязат и да си запалят по една свещичка.
Изгониха ги!
Бяха като кучета,
помолили за дажбата си хляб.
С годините
от нямане се учеха -
да ходят по-различно...
и да спят.
Но сън ли е?
Прилича на кошмар!
А нощите са просто неизбежни.
Гостиха ги навсякъде
с шамар.
А те се измориха...
От надежди.
Убиха ги.
Заключиха им храма,
защото не приеха "колелцата".
Отказаха с молитви
да ги хранят.
Разкъсаха ги.
Взеха им сърцата.
Поискаха смирено
по свещица.
Не знаеха, че искали са много.
Подхвърлиха им
празната паница -
да сбират милостиня,
с вяра в Бога!
Изгониха ги!
Бяха като кучета,
помолили за дажбата си хляб.
С годините
от нямане се учеха -
да ходят по-различно...
и да спят.
Но сън ли е?
Прилича на кошмар!
А нощите са просто неизбежни.
Гостиха ги навсякъде
с шамар.
А те се измориха...
От надежди.
Убиха ги.
Заключиха им храма,
защото не приеха "колелцата".
Отказаха с молитви
да ги хранят.
Разкъсаха ги.
Взеха им сърцата.
Поискаха смирено
по свещица.
Не знаеха, че искали са много.
Подхвърлиха им
празната паница -
да сбират милостиня,
с вяра в Бога!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
