5 oct 2009, 12:12

Разкъсване

1.1K 0 13

 

 

 

"Защо всеки ден се разпъваме на кръст?"

питаше Тори Еймъс пианото...

А отговорите се леят -

метеори от звуци и... страх.

Покълват животворни надежди

в побелелия пясък

на дните.

И мълчат от пробуждане

остри съмнения,

светове от погребана нежност.

Изменчиви сърдечни дестинации

винаги плачат от болка и мъдрост,

а заравят във себе си

всяка капчица изгревност

и обличат студа с раменете си.

Затварят се в себе си всички пространства

и разкъсват Вселената пламнала.

От въздишки нямат нужда посоките,

а страхът си остава един...

Световете са в повече

и разбитата вяра до кръв...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...