Разкъсване
"Защо всеки ден се разпъваме на кръст?"
питаше Тори Еймъс пианото...
А отговорите се леят -
метеори от звуци и... страх.
Покълват животворни надежди
в побелелия пясък
на дните.
И мълчат от пробуждане
остри съмнения,
светове от погребана нежност.
Изменчиви сърдечни дестинации
винаги плачат от болка и мъдрост,
а заравят във себе си
всяка капчица изгревност
и обличат студа с раменете си.
Затварят се в себе си всички пространства
и разкъсват Вселената пламнала.
От въздишки нямат нужда посоките,
а страхът си остава един...
Световете са в повече
и разбитата вяра до кръв...
© Геновева Христова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
благодаря ви!
-
Отново си великолепна. О тново шестица. Обичам да те чета.
-
Браво! Замисли ме!
-
МНОГО СИЛНО!
-
За всекиго поне по един свят.А понякога е един свят заняколко.
Посоките имат нужда от много неща,от въздишки,от изгревност и от стихове като твоите.Поздрави! -
"Why do we crucify ourselves"
Защо ли?!?
Какво вдъхновение само... Гев! -
Повече светове в теб, Герда! Богата си!
-
"Световете са в повече
и разбитата вяра до кръв..."
За да покълнат животворните надежди... -
Изменчиви сърдечни дестинации
винаги плачат от болка и мъдрост.....
Винаги...Много силни стихове!
След всяка болка да се ражда светъл изгрев!!! -
Силно!!!
-
покълване е, Гевс.
-
Не на заровената изгревност...! Цветята с изгрева се разтварят...
Герда*
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Дефлорация на емоционална "изгревност" (нова думица?)