Разкъсване
"Защо всеки ден се разпъваме на кръст?"
питаше Тори Еймъс пианото...
А отговорите се леят -
метеори от звуци и... страх.
Покълват животворни надежди
в побелелия пясък
на дните.
И мълчат от пробуждане
остри съмнения,
светове от погребана нежност.
Изменчиви сърдечни дестинации
винаги плачат от болка и мъдрост,
а заравят във себе си
всяка капчица изгревност
и обличат студа с раменете си.
Затварят се в себе си всички пространства
и разкъсват Вселената пламнала.
От въздишки нямат нужда посоките,
а страхът си остава един...
Световете са в повече
и разбитата вяра до кръв...
© Геновева Христова All rights reserved.
