gerrda (Геновева Христова)
408 4501
5.10.2009 г., 12:12 ч.

Разкъсване 

  Поезия » Философска
899 0 13

 

 

 

"Защо всеки ден се разпъваме на кръст?"

питаше Тори Еймъс пианото...

А отговорите се леят -

метеори от звуци и... страх.

Покълват животворни надежди

в побелелия пясък

на дните.

И мълчат от пробуждане

остри съмнения,

светове от погребана нежност.

Изменчиви сърдечни дестинации

винаги плачат от болка и мъдрост,

а заравят във себе си

всяка капчица изгревност

и обличат студа с раменете си.

Затварят се в себе си всички пространства

и разкъсват Вселената пламнала.

От въздишки нямат нужда посоките,

а страхът си остава един...

Световете са в повече

и разбитата вяра до кръв...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??