21 dic 2011, 13:17

Разлика 

  Poesía
463 0 4

Три годишно момиче

смее се, пее и тича

и... се спъва случайно.

А пък татко ù тайно

ù дава бонбонче

и я вози на конче,

за да не плаче -

нали е юначе?

И ù гали косицата

и ù казва: "Умница!"

 

Трийсет и три годишно момиче

още бонбони обича,

но си ги бели самичка.

И не пее със птичките.

Не играе на гоненка.

Носи кошче със спомени.

Не я целуват по болките -

носи ги толкова - колкото.

Лекува си раните

без на тате коляното...

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??