Три годишно момиче
смее се, пее и тича
и... се спъва случайно.
А пък татко ù тайно
ù дава бонбонче
и я вози на конче,
за да не плаче -
нали е юначе?
И ù гали косицата
и ù казва: "Умница!"
Трийсет и три годишно момиче
още бонбони обича,
но си ги бели самичка.
И не пее със птичките.
Не играе на гоненка.
Носи кошче със спомени.
Не я целуват по болките -
носи ги толкова - колкото.
Лекува си раните
без на тате коляното...
© Миглена Цветкова Все права защищены