Dec 21, 2011, 1:17 PM

Разлика

  Poetry
593 0 4

Три годишно момиче

смее се, пее и тича

и... се спъва случайно.

А пък татко ù тайно

ù дава бонбонче

и я вози на конче,

за да не плаче -

нали е юначе?

И ù гали косицата

и ù казва: "Умница!"

 

Трийсет и три годишно момиче

още бонбони обича,

но си ги бели самичка.

И не пее със птичките.

Не играе на гоненка.

Носи кошче със спомени.

Не я целуват по болките -

носи ги толкова - колкото.

Лекува си раните

без на тате коляното...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...