14 abr 2008, 17:37

*Разлистих се отново*

  Poesía
1.2K 0 10
 

Подряза ми листата...

Със тръни те убодох.

Капка кръв изпи

и рохката ми почва.

А някъде в безкрая

залязваше луната...

Розов бе и здрачът.

 

Разлистих се отново

напук на тъмнината...

 

Поднесе ми подарък

ти от сухи клони,

а в розовото дремят

листи по земята.

Дъбът се вкоренява...

Разголват мрамор,

пътища салони

облещили се на луната...

 

Подряза ми листата...

Кръвта е тук,

а тръните

ги подарих на здрача...

 

14.04.2008

Сливен

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...