14.04.2008 г., 17:37

*Разлистих се отново*

1.2K 0 10
 

Подряза ми листата...

Със тръни те убодох.

Капка кръв изпи

и рохката ми почва.

А някъде в безкрая

залязваше луната...

Розов бе и здрачът.

 

Разлистих се отново

напук на тъмнината...

 

Поднесе ми подарък

ти от сухи клони,

а в розовото дремят

листи по земята.

Дъбът се вкоренява...

Разголват мрамор,

пътища салони

облещили се на луната...

 

Подряза ми листата...

Кръвта е тук,

а тръните

ги подарих на здрача...

 

14.04.2008

Сливен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...