14.04.2008 г., 17:37

*Разлистих се отново*

1.2K 0 10
 

Подряза ми листата...

Със тръни те убодох.

Капка кръв изпи

и рохката ми почва.

А някъде в безкрая

залязваше луната...

Розов бе и здрачът.

 

Разлистих се отново

напук на тъмнината...

 

Поднесе ми подарък

ти от сухи клони,

а в розовото дремят

листи по земята.

Дъбът се вкоренява...

Разголват мрамор,

пътища салони

облещили се на луната...

 

Подряза ми листата...

Кръвта е тук,

а тръните

ги подарих на здрача...

 

14.04.2008

Сливен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...