*Разлистих се отново*
Подряза ми листата...
Със тръни те убодох.
Капка кръв изпи
и рохката ми почва.
А някъде в безкрая
залязваше луната...
Розов бе и здрачът.
Разлистих се отново
напук на тъмнината...
Поднесе ми подарък
ти от сухи клони,
а в розовото дремят
листи по земята.
Дъбът се вкоренява...
Разголват мрамор,
пътища салони
облещили се на луната...
Подряза ми листата...
Кръвта е тук,
а тръните
ги подарих на здрача...
14.04.2008
Сливен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мир Всички права запазени
