Apr 14, 2008, 5:37 PM

*Разлистих се отново*

  Poetry
1.2K 0 10
 

Подряза ми листата...

Със тръни те убодох.

Капка кръв изпи

и рохката ми почва.

А някъде в безкрая

залязваше луната...

Розов бе и здрачът.

 

Разлистих се отново

напук на тъмнината...

 

Поднесе ми подарък

ти от сухи клони,

а в розовото дремят

листи по земята.

Дъбът се вкоренява...

Разголват мрамор,

пътища салони

облещили се на луната...

 

Подряза ми листата...

Кръвта е тук,

а тръните

ги подарих на здрача...

 

14.04.2008

Сливен

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мир All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...