25 jul 2019, 8:00

Разлят

  Poesía » Otra
506 0 0

Разляха ме по бреговете 
като дъжд, като вълна! 
Разкъсаха ме на парчрта
както вълците, сърна!

 

Парчета късат от сърцето 
ядът душата, не плътта!
Борбата тежка е и трудна 
да създаваш доброта! 

 

И сякаш знаят, че не трая 
когато виждам 100 неща, 
и бутат ми ги пред очите,
и затриват същността! 

 

Сега Обвит съм в параноя 
измит без чувства след пороя! 
Не вярвам вече в красотата 
до болка опознал тъгата!
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...