Jul 25, 2019, 8:00 AM

Разлят

  Poetry » Other
507 0 0

Разляха ме по бреговете 
като дъжд, като вълна! 
Разкъсаха ме на парчрта
както вълците, сърна!

 

Парчета късат от сърцето 
ядът душата, не плътта!
Борбата тежка е и трудна 
да създаваш доброта! 

 

И сякаш знаят, че не трая 
когато виждам 100 неща, 
и бутат ми ги пред очите,
и затриват същността! 

 

Сега Обвит съм в параноя 
измит без чувства след пороя! 
Не вярвам вече в красотата 
до болка опознал тъгата!
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...