25.07.2019 г., 8:00

Разлят

510 0 0

Разляха ме по бреговете 
като дъжд, като вълна! 
Разкъсаха ме на парчрта
както вълците, сърна!

 

Парчета късат от сърцето 
ядът душата, не плътта!
Борбата тежка е и трудна 
да създаваш доброта! 

 

И сякаш знаят, че не трая 
когато виждам 100 неща, 
и бутат ми ги пред очите,
и затриват същността! 

 

Сега Обвит съм в параноя 
измит без чувства след пороя! 
Не вярвам вече в красотата 
до болка опознал тъгата!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...