25.07.2019 г., 8:00

Разлят

509 0 0

Разляха ме по бреговете 
като дъжд, като вълна! 
Разкъсаха ме на парчрта
както вълците, сърна!

 

Парчета късат от сърцето 
ядът душата, не плътта!
Борбата тежка е и трудна 
да създаваш доброта! 

 

И сякаш знаят, че не трая 
когато виждам 100 неща, 
и бутат ми ги пред очите,
и затриват същността! 

 

Сега Обвит съм в параноя 
измит без чувства след пороя! 
Не вярвам вече в красотата 
до болка опознал тъгата!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...