25 июл. 2019 г., 08:00

Разлят

508 0 0

Разляха ме по бреговете 
като дъжд, като вълна! 
Разкъсаха ме на парчрта
както вълците, сърна!

 

Парчета късат от сърцето 
ядът душата, не плътта!
Борбата тежка е и трудна 
да създаваш доброта! 

 

И сякаш знаят, че не трая 
когато виждам 100 неща, 
и бутат ми ги пред очите,
и затриват същността! 

 

Сега Обвит съм в параноя 
измит без чувства след пороя! 
Не вярвам вече в красотата 
до болка опознал тъгата!
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...