20 dic 2008, 18:14

Размисли

944 0 4
 

Малко момиче

на пода коленичи,

книга зачете.

Надежда в мен блесна -

не всичко е суета.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весислава Савова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасна картина!
  • Благодаря, Таня. Поздрави и за Вас. Тези размисли бяха провокирани от следната случка:
    Аз и приятелят ми бяхме в една книжарница и видяхме това момиченце, коленичило между рафтовете, четящо книга. Искаше ми се да я гушна, но нямах право да прекъсвам магията, която беше сътворила. Изпратихме й въздушни целувки и я запазихме такава в мислите си.
  • Да!
    Поздрави!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...