Dec 20, 2008, 6:14 PM

Размисли

941 0 4
 

Малко момиче

на пода коленичи,

книга зачете.

Надежда в мен блесна -

не всичко е суета.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весислава Савова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасна картина!
  • Благодаря, Таня. Поздрави и за Вас. Тези размисли бяха провокирани от следната случка:
    Аз и приятелят ми бяхме в една книжарница и видяхме това момиченце, коленичило между рафтовете, четящо книга. Искаше ми се да я гушна, но нямах право да прекъсвам магията, която беше сътворила. Изпратихме й въздушни целувки и я запазихме такава в мислите си.
  • Да!
    Поздрави!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...