Dec 20, 2008, 6:14 PM

Размисли

937 0 4
 

Малко момиче

на пода коленичи,

книга зачете.

Надежда в мен блесна -

не всичко е суета.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весислава Савова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасна картина!
  • Благодаря, Таня. Поздрави и за Вас. Тези размисли бяха провокирани от следната случка:
    Аз и приятелят ми бяхме в една книжарница и видяхме това момиченце, коленичило между рафтовете, четящо книга. Искаше ми се да я гушна, но нямах право да прекъсвам магията, която беше сътворила. Изпратихме й въздушни целувки и я запазихме такава в мислите си.
  • Да!
    Поздрави!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...