Dec 20, 2008, 6:14 PM

Размисли

933 0 4
 

Малко момиче

на пода коленичи,

книга зачете.

Надежда в мен блесна -

не всичко е суета.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весислава Савова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасна картина!
  • Благодаря, Таня. Поздрави и за Вас. Тези размисли бяха провокирани от следната случка:
    Аз и приятелят ми бяхме в една книжарница и видяхме това момиченце, коленичило между рафтовете, четящо книга. Искаше ми се да я гушна, но нямах право да прекъсвам магията, която беше сътворила. Изпратихме й въздушни целувки и я запазихме такава в мислите си.
  • Да!
    Поздрави!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...