20 дек. 2008 г., 18:14

Размисли

934 0 4
 

Малко момиче

на пода коленичи,

книга зачете.

Надежда в мен блесна -

не всичко е суета.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весислава Савова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасна картина!
  • Благодаря, Таня. Поздрави и за Вас. Тези размисли бяха провокирани от следната случка:
    Аз и приятелят ми бяхме в една книжарница и видяхме това момиченце, коленичило между рафтовете, четящо книга. Искаше ми се да я гушна, но нямах право да прекъсвам магията, която беше сътворила. Изпратихме й въздушни целувки и я запазихме такава в мислите си.
  • Да!
    Поздрави!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...