8 mar 2019, 7:48

Размисли около 8 март 

  Poesía
663 6 4

На теб и до днес не приличам по нищо,
освен по трапчинката, кацнала вляво.
Ти вдъхна ми въздух, затъкна огнище,
което, възгорда, напуснах отдавна.

 

Не мисля, че също от теб съм заела
онази безмислено опака лудост,
която от малка нозете обели,
но прави логични в мен всички подбуди.

 

И знам, че едва ли в лика ми ще видиш
ни повод за гордост, ни дъщерно рамо.
Но още се боря във своя корида.
Дано пък синът ми поправи ме, мамо.

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??