Размисли около 8 март
На теб и до днес не приличам по нищо,
освен по трапчинката, кацнала вляво.
Ти вдъхна ми въздух, затъкна огнище,
което, възгорда, напуснах отдавна.
Не мисля, че също от теб съм заела
онази безмислено опака лудост,
която от малка нозете обели,
но прави логични в мен всички подбуди.
И знам, че едва ли в лика ми ще видиш
ни повод за гордост, ни дъщерно рамо.
Но още се боря във своя корида.
Дано пък синът ми поправи ме, мамо.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Миткова Все права защищены
