8 мар. 2019 г., 07:48

Размисли около 8 март 

  Поэзия
665 6 4

На теб и до днес не приличам по нищо,
освен по трапчинката, кацнала вляво.
Ти вдъхна ми въздух, затъкна огнище,
което, възгорда, напуснах отдавна.

 

Не мисля, че също от теб съм заела
онази безмислено опака лудост,
която от малка нозете обели,
но прави логични в мен всички подбуди.

 

И знам, че едва ли в лика ми ще видиш
ни повод за гордост, ни дъщерно рамо.
Но още се боря във своя корида.
Дано пък синът ми поправи ме, мамо.

© Миглена Миткова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??