На теб и до днес не приличам по нищо,
освен по трапчинката, кацнала вляво.
Ти вдъхна ми въздух, затъкна огнище,
което, възгорда, напуснах отдавна.
Не мисля, че също от теб съм заела
онази безмислено опака лудост,
която от малка нозете обели,
но прави логични в мен всички подбуди.
И знам, че едва ли в лика ми ще видиш
ни повод за гордост, ни дъщерно рамо.
Но още се боря във своя корида.
Дано пък синът ми поправи ме, мамо.
© Миглена Миткова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
