9 ago 2018, 11:28

Размислите на един депутат

  Poesía » Civil
928 0 7

Поисках да съм птица бяла,

която рее се в простора.

Роден обаче във кошара,

по цял ден блея тихо в двора.

 

Поисках да съм вятър волен,

да стигна края на света.

Но май съм охлюв недоволен

и бавно-бавничко пълзя.

 

Поисках да съм вълк опасен,

да вия страшно през нощта.

Но си останах тревопасен

и хрупам сочната трева.

 

Поисках! От кого обаче?

До днес така и не разбрах.

В бедност майка, старец плаче.

Щастлив съм! Аз не съм от тях!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Права си,Латинка!Вярвам,че народът ще се събуди някой ден!Който е жив,ще гледа!Прекрасен ден ти желая!
  • Търпелив народ сме,Eipril! Там е работата, че народът вече се умори да иска... Но ти не спирай да го правиш! Искай! Пък каквото стане...
    Хубав ден!
  • Еее,Ирина!Написах това стихотворение преди днес да прочета,че народоизбраните са си актуализирали заплатите!Последните куплети говорят! Това са безочливи хора!Как може!Как една млада майка,която работи като,да кажем шивачка,и взема чисто 600 лева,да отгледа-децата си?Бежанският наплив бил овладян!?Та то и прелетните птици заобикалят България вече!Не ни трябват огради!Самата мизерия,беднотия и корупция са такава преграда,че и баронът, яхнал задника си на оловно гюле,не би минал от тук!Будалахаузен май се казваше!
  • Защо не разбрах,че за депутат става дума?...Това може да касае всеки човек,който си прави равносметка....А точно депутат....едва ли!
  • Благодаря,Елица,Влади,Гавраиле!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...