9 ago 2018, 11:28

Размислите на един депутат

  Poesía » Civil
934 0 7

Поисках да съм птица бяла,

която рее се в простора.

Роден обаче във кошара,

по цял ден блея тихо в двора.

 

Поисках да съм вятър волен,

да стигна края на света.

Но май съм охлюв недоволен

и бавно-бавничко пълзя.

 

Поисках да съм вълк опасен,

да вия страшно през нощта.

Но си останах тревопасен

и хрупам сочната трева.

 

Поисках! От кого обаче?

До днес така и не разбрах.

В бедност майка, старец плаче.

Щастлив съм! Аз не съм от тях!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Права си,Латинка!Вярвам,че народът ще се събуди някой ден!Който е жив,ще гледа!Прекрасен ден ти желая!
  • Търпелив народ сме,Eipril! Там е работата, че народът вече се умори да иска... Но ти не спирай да го правиш! Искай! Пък каквото стане...
    Хубав ден!
  • Еее,Ирина!Написах това стихотворение преди днес да прочета,че народоизбраните са си актуализирали заплатите!Последните куплети говорят! Това са безочливи хора!Как може!Как една млада майка,която работи като,да кажем шивачка,и взема чисто 600 лева,да отгледа-децата си?Бежанският наплив бил овладян!?Та то и прелетните птици заобикалят България вече!Не ни трябват огради!Самата мизерия,беднотия и корупция са такава преграда,че и баронът, яхнал задника си на оловно гюле,не би минал от тук!Будалахаузен май се казваше!
  • Защо не разбрах,че за депутат става дума?...Това може да касае всеки човек,който си прави равносметка....А точно депутат....едва ли!
  • Благодаря,Елица,Влади,Гавраиле!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...