9.08.2018 г., 11:28

Размислите на един депутат

924 0 7

Поисках да съм птица бяла,

която рее се в простора.

Роден обаче във кошара,

по цял ден блея тихо в двора.

 

Поисках да съм вятър волен,

да стигна края на света.

Но май съм охлюв недоволен

и бавно-бавничко пълзя.

 

Поисках да съм вълк опасен,

да вия страшно през нощта.

Но си останах тревопасен

и хрупам сочната трева.

 

Поисках! От кого обаче?

До днес така и не разбрах.

В бедност майка, старец плаче.

Щастлив съм! Аз не съм от тях!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Права си,Латинка!Вярвам,че народът ще се събуди някой ден!Който е жив,ще гледа!Прекрасен ден ти желая!
  • Търпелив народ сме,Eipril! Там е работата, че народът вече се умори да иска... Но ти не спирай да го правиш! Искай! Пък каквото стане...
    Хубав ден!
  • Еее,Ирина!Написах това стихотворение преди днес да прочета,че народоизбраните са си актуализирали заплатите!Последните куплети говорят! Това са безочливи хора!Как може!Как една млада майка,която работи като,да кажем шивачка,и взема чисто 600 лева,да отгледа-децата си?Бежанският наплив бил овладян!?Та то и прелетните птици заобикалят България вече!Не ни трябват огради!Самата мизерия,беднотия и корупция са такава преграда,че и баронът, яхнал задника си на оловно гюле,не би минал от тук!Будалахаузен май се казваше!
  • Защо не разбрах,че за депутат става дума?...Това може да касае всеки човек,който си прави равносметка....А точно депутат....едва ли!
  • Благодаря,Елица,Влади,Гавраиле!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...