9.08.2018 г., 11:28

Размислите на един депутат

930 0 7

Поисках да съм птица бяла,

която рее се в простора.

Роден обаче във кошара,

по цял ден блея тихо в двора.

 

Поисках да съм вятър волен,

да стигна края на света.

Но май съм охлюв недоволен

и бавно-бавничко пълзя.

 

Поисках да съм вълк опасен,

да вия страшно през нощта.

Но си останах тревопасен

и хрупам сочната трева.

 

Поисках! От кого обаче?

До днес така и не разбрах.

В бедност майка, старец плаче.

Щастлив съм! Аз не съм от тях!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Права си,Латинка!Вярвам,че народът ще се събуди някой ден!Който е жив,ще гледа!Прекрасен ден ти желая!
  • Търпелив народ сме,Eipril! Там е работата, че народът вече се умори да иска... Но ти не спирай да го правиш! Искай! Пък каквото стане...
    Хубав ден!
  • Еее,Ирина!Написах това стихотворение преди днес да прочета,че народоизбраните са си актуализирали заплатите!Последните куплети говорят! Това са безочливи хора!Как може!Как една млада майка,която работи като,да кажем шивачка,и взема чисто 600 лева,да отгледа-децата си?Бежанският наплив бил овладян!?Та то и прелетните птици заобикалят България вече!Не ни трябват огради!Самата мизерия,беднотия и корупция са такава преграда,че и баронът, яхнал задника си на оловно гюле,не би минал от тук!Будалахаузен май се казваше!
  • Защо не разбрах,че за депутат става дума?...Това може да касае всеки човек,който си прави равносметка....А точно депутат....едва ли!
  • Благодаря,Елица,Влади,Гавраиле!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...