Поисках да съм птица бяла,
която рее се в простора.
Роден обаче във кошара,
по цял ден блея тихо в двора.
Поисках да съм вятър волен,
да стигна края на света.
Но май съм охлюв недоволен
и бавно-бавничко пълзя.
Поисках да съм вълк опасен,
да вия страшно през нощта.
Но си останах тревопасен
и хрупам сочната трева.
Поисках! От кого обаче?
До днес така и не разбрах.
В бедност майка, старец плаче.
Щастлив съм! Аз не съм от тях!
© Хари Спасов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
