17 mar 2008, 12:03

Размислите на старата рапърка

  Poesía
1.8K 0 6

 

Мразя  бедността, лъжата, самотата,

мразя да излизам победена от играта.

Във играта със живота ще съм победител,

макар животът да ми е първият учител.

Зарязвам романтизма и карам твърдо рап.

Думите нареждам и кърпя стар чорап.

После си набирам коприва, малко лапад.

Богатите хлапета салама нека  лапат.

 Във моята градинка каквото се роди,

 мога да го ям, дори и без пари.

 Болна съм и бедна, но още съм щастлива,

че мисълта в главата ми мъничко я бива.

 Така ще карам аз, макар и без пари,

ще мина край витрината, да се наям с мечти.

На който не приляга да търси далавери,

ще яде в градината каквото се намери.

Такава е системата на тая демокрация.

Такава е съдбата на българската нация.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...