17 mar 2008, 12:03

Размислите на старата рапърка

  Poesía
1.8K 0 6

 

Мразя  бедността, лъжата, самотата,

мразя да излизам победена от играта.

Във играта със живота ще съм победител,

макар животът да ми е първият учител.

Зарязвам романтизма и карам твърдо рап.

Думите нареждам и кърпя стар чорап.

После си набирам коприва, малко лапад.

Богатите хлапета салама нека  лапат.

 Във моята градинка каквото се роди,

 мога да го ям, дори и без пари.

 Болна съм и бедна, но още съм щастлива,

че мисълта в главата ми мъничко я бива.

 Така ще карам аз, макар и без пари,

ще мина край витрината, да се наям с мечти.

На който не приляга да търси далавери,

ще яде в градината каквото се намери.

Такава е системата на тая демокрация.

Такава е съдбата на българската нация.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...